1. L’Autistan est le „monde des autistes“ : cela désigne, en résumé, tout ce qui caractérise l’autisme et les autistes.
2. L’Organisation Diplomatique de l’Autistan a pour but principal d’informer les autorités publiques des pays, pour qu’elles comprennent mieux les besoins et les difficultés des personnes autistes, dans le but d’une „Prise En Compte Correcte de l’Autisme Partout“ позволяващ а „Достъпност за хора с аутизъм, изложени на инвалидизиращи ситуации„, с цел намаляване на „Социално генерирани атаки“ (сензорни, психическо или друго).
Нашата организация е „екстранационален“, тя не изпълнява никакви „външна намеса“, предлага допълнителни приноси благодарение на много широк подход, разнообразен, различен, което позволява сравнения и размисли, които са много полезни за подобряване на публичните политики.
3. Аутистите не страдат „на аутизма“ : страдат от последствия на липсата на правилно разглеждане на аутизма навсякъде, и следователно липсата на обществени политики и мерки, позволяващи достъпност благодарение на намаляването на тези външни атаки.
- 4. За това, важно е да започнем с разбирането на това „аутизъм“ (което е човешка разлика с много качества) е нещо различно от „разстройства на аутизма“ (които са само проблеми, обективен или субективен).
- 5. Хората с аутизъм трябва да могат „научете не-аутизъм“ да живеят, като се адаптират към него, НО без да се съобразяват тоест без „задължение да станете неаутисти“, защото трябва да запазим качествата, характерни за аутизма, и ние трябва да избягваме многобройните и опасни грешки и социални капани, по-специално това, което се състои в създаване на самочувствие чрез „възможна присъда от непознати“, което изисква вид „диктатура на социалния образ“ задължава да „очила“ (което е абсурдно, повърхностен, и особено токсичен за хората с аутизъм).
- 6. Наложително е хората с аутизъм да не бъдат възпрепятствани в своите интереси или бизнес (с изключение на минималните правила за добри обноски), че те не са изложени на ограничения, до свръхзащита или лишаване от свобода заради техния аутизъм.
Наистина, това е несправедливо, но преди всичко предотвратява всяко положително развитие.
L’épanouissement positif de la personne autiste n’est possible que si elle peut suivre „son propre chemin de vie“, qui forcément n’est pas ordinaire, et qui sera favorisé par une multitude non-limitée de possibilités, de choix, de hasards, d’expériences, de rencontres, d’aventures, de voyages etc., et non pas par l’inverse : la restriction et l’aridité d’une vie encore plus limitée et bridée que celle de la plupart des personnes non-autistes (qui est très „standardisée et robotique“).
За това, il est impératif et primordial que les PARENTS des autistes puissent être „éduqués à l’autisme“. - 7. La liberté et l’expérimentation sont donc essentielles, et la compréhension de ces principes (parmi de nombreux autres que nous pouvons expliquer et démontrer en détails) est indispensable pour que la société permette une vie meilleure pour les autistes : plus libre, plus juste, plus épanouie, avec un même niveau de possibilités et de chances que les personnes non-autistes, c’est à dire une „vraie vie“, digne et heureuse.
- 8. Cela serait possible si les personnes autistes qui peuvent expliquer ces choses étaient écoutées attentivement, et si les pouvoirs publics faisaient des efforts et comprenaient que les modifications nécessaires ne sont pas abusives : ce sont des corrections qui sont bénéfiques pour l’ensemble de la société.
Tenter d’éveiller l’attention, et d’expliquer ces choses de manière convaincante avec des exemples et des preuves „de la vie réelle“ : c’est le seul but de notre organisation.
Close